Dec 4, 2017, 4:50 PM

Пътуване към себе си

  Poetry
2.3K 12 32

Прекоси Вселената за миг, във бяг - 

година от живота ни изтече,

мечтаеме си до елхата, пак - 

ново сбъдване, на Бъдни вечер!

 

Най-светъл празник - Рождество Христово,

домовете ни, пак озарява 

и равносметка, и начало ново, 

на себе си, сам всеки дава!...

 

Дали е бил с делата си достоен?  

Достатъчно ли, себе си раздал?

Отказал ли се е от нещо свое, 

в името на ближния - ръка подал?

 

На невярващ — дали внушил е вяра?

С надежда — безнадеждния дарил?

Осъждал ли е, някого без мяра?

А грешки нечии — дали простил? 

 

Вървял ли е към себе си, във мрака, 

да влезе с демон във юмручен бой?

Любов да дава, без ответ да чака?

Да вземе чуждия живот, за свой?...

 

Щом отговори си на тез въпроси,

ще полетят и новите мечти!

И все по-силно доброта ще носи,

щом любов дарява и прости!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

The work is a contestant:

4 place

Comments

Comments

  • Благодаря ви приятели за подкрепата! Честита новата 2018 година! Желая здраве на вас и вашите семейства, нестихващо вдъхновение и любов!
  • Благодаря, Алекс, че беше тук и коментира! Весели празници!
  • Много мъдър завършек, наистина прошката лекува! Най-трудно е човек да прощава, но прошката е извор на мир и любов.Благодаря, че сподели това бисерче и весели празници
  • Благодаря ти, Райне, за този коментар!! Весели празници ти желая!
  • Който няма съвест , не може и равносметката му да е благонадеждна....
    Страхотен и замислящ стих, Пепи - Любов да дава, без ответ да чака?
    Да вземе чуждия живот, за свой?...
    ------
    казват, че човек е човек, когато го боли чуждата болка...
    Благодаря ти за този стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...