Пътуване през Есента...
Пътуване през Есента...
Във ден, когато Есента
на Пролет повече прилича
и пожълтелите листа
дърветата си с жал събличат,
в една вълшебна като блян
и свежа утрин аз потеглям:
да търся Път неизвървян
и неизгубена Надежда...
А изгревът е като жар
разпалена за нестинари
и Вятърът с мистичен чар
танцува там във тая заран.
И птица в сънното небе
в зората радостно се рее-
поела кой-знай накъде,
че тя в Пространството живее...
... А най-последната звезда
когато тайнствено изчезне...
Над притаената Земя
и слънчевият диск щом блесне-
ще се посипе Светлина,
Земята радостно ще тръпне
и всички сенки на Нощта
със нея бавно ще си тръгнат.
И всеки Път неизвървян
във утрото изглежда кратък,
понеже вярвам: нейде там
една Любов сега ме чака...
... И тя събудена от сън:
разкошна, дъхава и топла
навлича нещо и навън
излиза в лятната си рокля,
а Вятърът на Есента
със нея палаво играе
и както жълтите листа
повдига я, но тя нехае...
А със дъхът си поривист
бедрата й той в миг заголва,
и тя трепери като лист
от Страст във лятната си рокля,
понеже има в Есента
останала неизживяна
предишна Страст... И Суета...
А само Време... Време няма!..
И е възможно Любовта,
и всяка Страст да са последни,
та затова и Мисълта
греховна, днес ще ме обсеби.
... На времеделен Кръстопът
ще спра- да осъзная Времето:
назад- със Спомен страшно скъп,
напред- с Мечтите и с Проблемите!..
... Но най-накрая уморен
за Дом в нощта ще замечтая,
където сгушена във мен
една Жена да ме желае!..
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
