rudin (Иван Христов)
865 1445
3.08.2013 г., 9:08 ч.  

Пътуване през граница 

  Поезия » Любовна
446 0 6

Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,

построена над тези долини
с остри саби, в краката със щитове,
та денят ти спокойно да мине
докато с врано конче се скитаме.

И когато скалистият зъбер
в заник слънце оттатък превалим,
от простора ни белия губер
събери, вместо мен, да те гали.

Щом в нощта във съня си, красива,
ти с ръката възглаве прегърнеш,
ще се спусна по урвата дива
и на другия ден ще се върна.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??