8.07.2020 г., 21:13

Пътуване с фехтуване

924 3 8

Вглъбени в себе си мълчим.

В средата радиото свири.

Щом мислите си подредим,

протягат бляскави рапири.

 

Дистанцията избери,

смути баланса нестабилен,

умело удар избегни,

маневрата те прави силен.

 

Тактик и тънък психолог,

надвий ненужната възбуда

и превъзхождай игрово,

преварил чуждата заблуда.

 

На груба сила дай отпор

и чест тренирай, издържливост.

От печелившия отбор,

бий с елегантност и учтивост.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Словесната фехтовка е трудно начинание, рапирите свистят и лесно може да те увлече тъмната сила, а сблъсъкът не винаги е по желание, но човек се надява да удържи с чест предизвикателството.
    Почитания, Иржи! 🤺
  • Не зная замисъла на твоя стих, Светличка,но в съзнанието ми достигна такава интерпретация: пътуват двама с кола, мълчаливо и само миг ги дели да протегнат рапирите и само разума ще възпре единия от предстоящ "сблъсък"!Нима не отиват на приятно място, та трябва да се "бият, макар и учтиво и елегантно"?! А пътуването може да стане опасно с такива "средства"!... Аз когато пътувам и пея и много бърборя и винаги е весело....
  • Усмивки и пожелания за свежо лято и от мен!😊
  • !!!
  • Затова е раздвояването в заглавието, Красе, ударно, по български -с две задачи под една мишница. 😶
    Дени, винаги се надяваме да спечелим елегантно, това е неделима част от победата.☺

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...