Пътуване в Безкрая
В ранна утрин
росата
събирал съм в шепи,
всеки слънчев лъч –
в слънце от светли мечти...
В свойте помисли
спорех докрай
с ветровете
и заспивах
с отворени в мрака
очи.
Колко път
извървял съм в съня си,
не зная –
може би
милиони светлинни години...
Но се будех
отново
сред малката стая,
после –
Млечният път
се претапяше в рими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
