Jan 8, 2010, 2:46 PM

Пътуване в Безкрая 

  Poetry » Other
925 0 5

В ранна утрин

                            росата

                                        събирал съм в шепи,

всеки слънчев лъч –

                             в слънце от светли мечти...

В свойте помисли

                               спорех докрай

                                                          с ветровете

и заспивах

                   с отворени в мрака

                                                       очи.

 

Колко път

                  извървял съм в съня си,

                                                             не зная –

може би

               милиони светлинни години...

Но се будех

                      отново

                                   сред малката стая,

после –

               Млечният път

                                          се претапяше в рими.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??