В ранна утрин
росата
събирал съм в шепи,
всеки слънчев лъч –
в слънце от светли мечти...
В свойте помисли
спорех докрай
с ветровете
и заспивах
с отворени в мрака
очи.
Колко път
извървял съм в съня си,
не зная –
може би
милиони светлинни години...
Но се будех
отново
сред малката стая,
после –
Млечният път
се претапяше в рими.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
