22.09.2024 г., 14:51

Пътуващият букинист

360 2 1

ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ

 

Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,

и грохнах – Конник без глава във степ,

три бири пих на гаровата лавка

и хванах влака – бързия! – към теб.

 

Добре, че влакът спря на гара Левски,

и даде Бог на Горна як престой –

та с кеф си препрочетох Достоевски,

а сетне се прехвърлих на Толстой.

 

Разгърнах всички вестници – но „Ретро”

накрая ме окъпа със елей.

И смело гледах в бъдещето светло! –

с Делян, Доган, със Киро и Сергей.

 

В „Труд” пишеше, че Путин се развежда –

че водката сменил с по-млад коняк.

(То, и за мен си нямаше надежда

след тридесет лета успешен брак.)

 

Към Мездра вече минах на куплети –

успях и Вазов да го дочета.

Сега ти идвам – умен и начетен –

а бе, отвсякъде – направо мъж мечта!

 

Ще те прегърна – мен това ми стига! –

един – към теб – пътуващ букинист.

Момиче мое! – моя бяла книга,

която ще разлиствам лист по лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега ти идвам – умен и начетен –
    а бе, отвсякъде – направо мъж мечта!

    Ама не те пускат, дори да четем

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...