15.11.2008 г., 20:04

Пътят

910 0 29

Пътят

без трите посоки-

освен една.

Коларски.

По средата-трева.

Дълъг,

/надявам се/

да опаше земята.

Радостен-

с  две бразди от колела.

Цветен-

щом през мене минава.

Страшен-

заради прощаването.

Покрит

с малки камъчета-

деца на скалата.

/като въздишки от самота/

Труден-

заради праха във очите ми.

Прекрасен-

заради обичането...

 

Пътят,

който ме води при теб...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...