21.11.2009 г., 20:10 ч.

Пътят 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 1
669 1 2
Срещнали се двама в тоз живот не лек.
Тръгнали са двама в пътя си напред.
Дали си надежда, за да отстоят
бурите човешки, мразът и студът.
Стискали се здраво, силни те били.
Имало и нещо, дето ги крепи.
Имали детенце, мъничко било,
смисъл във живота давало им то.
И тъй си вървели те по своя път,
заедно създавали свой семеен кът.
Учели детето в тоз живот не лек,
че с добро се става стойностен човек. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Илиева Всички права запазени

Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...
  • На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Още произведения »