Пътят

10.05.2011 г., 12:27 ч.

Поезия » Философска

714 0 2

Пътят ми е тъй велик,

пътят ми е тъй върховен.

Но е някак си безлик,

затова е той чаровен!

Пътят ми е тъй прекрасен

и е толкова естествен.

Ала е напълно празен.

Затова е и веществен!

Пътят ми е тъй отворен -

към пътеки и разклони.

Но пък води непокорен

до вселенските покои.

Пътят ми е много беден,

не е гиздав, не е златен.

Той е винаги последен,

затова е всеобхватен.

Пътят ми е мек и нежен,

но е мощен и се лее.

Липсва опитът успешен

бурята да го отвее.

Често пътя изтървавам,

но отново го намирам.

И тогава продължавам

естеството да съзирам.

Кротко следвам своя път.

Той дари ме със покоя.

Май намерих своя кът!

Ти намерил ли си своя?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

longin (Любомир Деничин)

2011-05-12T14:20:59+03:00

Пътища много изход един...важното е честно да го вървим!!!Поздрав!!!
esfir (Есфир Асфар)

2011-05-10T21:16:09+03:00

Често пътя изтървавам,
но отново го намирам.
И тогава продължавам...