Пътят
Пътят ми е тъй велик,
пътят ми е тъй върховен.
Но е някак си безлик,
затова е той чаровен!
Пътят ми е тъй прекрасен
и е толкова естествен.
Ала е напълно празен.
Затова е и веществен!
Пътят ми е тъй отворен -
към пътеки и разклони.
Но пък води непокорен
до вселенските покои.
Пътят ми е много беден,
не е гиздав, не е златен.
Той е винаги последен,
затова е всеобхватен.
Пътят ми е мек и нежен,
но е мощен и се лее.
Липсва опитът успешен
бурята да го отвее.
Често пътя изтървавам,
но отново го намирам.
И тогава продължавам
естеството да съзирам.
Кротко следвам своя път.
Той дари ме със покоя.
Май намерих своя кът!
Ти намерил ли си своя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандостен Калций Всички права запазени
