Пътят
Пътят ми е тъй велик,
пътят ми е тъй върховен.
Но е някак си безлик,
затова е той чаровен!
Пътят ми е тъй прекрасен
и е толкова естествен.
Ала е напълно празен.
Затова е и веществен!
Пътят ми е тъй отворен -
към пътеки и разклони.
Но пък води непокорен
до вселенските покои.
Пътят ми е много беден,
не е гиздав, не е златен.
Той е винаги последен,
затова е всеобхватен.
Пътят ми е мек и нежен,
но е мощен и се лее.
Липсва опитът успешен
бурята да го отвее.
Често пътя изтървавам,
но отново го намирам.
И тогава продължавам
естеството да съзирам.
Кротко следвам своя път.
Той дари ме със покоя.
Май намерих своя кът!
Ти намерил ли си своя?
© Сандостен Калций All rights reserved.
