May 10, 2011, 12:27 PM

Пътят 

  Poetry » Phylosophy
806 0 2

Пътят ми е тъй велик,

пътят ми е тъй върховен.

Но е някак си безлик,

затова е той чаровен!

 

Пътят ми е тъй прекрасен

и е толкова естествен.

Ала е напълно празен.

Затова е и веществен!

 

Пътят ми е тъй отворен - 

към пътеки и разклони.

Но пък води непокорен

до вселенските покои.

 

Пътят ми е много беден,

не е гиздав, не е златен.

Той е винаги последен,

затова е всеобхватен.

 

Пътят ми е мек и нежен,

но е мощен и се лее.

Липсва опитът успешен

бурята да го отвее.

 

Често пътя изтървавам,

но отново го намирам.

И тогава продължавам

естеството да съзирам.

 

Кротко следвам своя път.

Той дари ме със покоя.

Май намерих своя кът!

Ти намерил ли си своя?

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пътища много изход един...важното е честно да го вървим!!!Поздрав!!!
  • Често пътя изтървавам,
    но отново го намирам.
    И тогава продължавам...
Random works
: ??:??