31.01.2024 г., 13:30

Пътят

582 0 0

 

Виждам път светъл пред мене, широк,

осеян със Вяра и всякакви други цветя,

а наблизо един бистър и шумен поток

ромоли и нашепва красиви слова.

 

Между клоните с жълто - зелени листа

на гората потайно мъглива

виждам как Райко прокарва тънка снага.

Боже, чувствам се жива!

 

Дълбоко поемам си дъх.

Ах, как ухае на узряла Надежда,

на сила, на смелост, на стремеж към живот

и тиха радост ми се отляво подрежда.

 

Не спирам да търся тази Любов

непознала лъжливите думи,

ни гордост, ни злоба, ни поглед суров

нито на знаците крупните суми.

 

Любов, дето търпение в себе си носи

и топлата благост на думата: "Мамо",

и прошка, що идва с нозете си боси,

даряваща нежно, приятелско рамо.

 

Послушай какво днес, друже, ти казвам,

след своята Истина всеки трябва да тича,

защото тук пратен е само

да се научи как да обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...