Виждам път светъл пред мене, широк,
осеян със Вяра и всякакви други цветя,
а наблизо един бистър и шумен поток
ромоли и нашепва красиви слова.
Между клоните с жълто - зелени листа
на гората потайно мъглива
виждам как Райко прокарва тънка снага.
Боже, чувствам се жива!
Дълбоко поемам си дъх.
Ах, как ухае на узряла Надежда,
на сила, на смелост, на стремеж към живот
и тиха радост ми се отляво подрежда. ...