Виждам път светъл пред мене, широк,

осеян със Вяра и всякакви други цветя,

а наблизо един бистър и шумен поток

ромоли и нашепва красиви слова.

Между клоните с жълто - зелени листа

на гората потайно мъглива

виждам как Райко прокарва тънка снага.

Боже, чувствам се жива!

Дълбоко поемам си дъх.

Ах, как ухае на узряла Надежда,

на сила, на смелост, на стремеж към живот

и тиха радост ми се отляво подрежда.

Не спирам да търся тази Любов

непознала лъжливите думи,

ни гордост, ни злоба, ни поглед суров

нито на знаците крупните суми.

Любов, дето търпение в себе си носи

и топлата благост на думата: "Мамо",

и прошка, що идва с нозете си боси,

даряваща нежно, приятелско рамо.

Послушай какво днес, друже, ти казвам,

след своята Истина всеки трябва да тича,

защото тук пратен е само

да се научи как да обича.