8.03.2009 г., 23:07

Пътят към теб

964 0 7

Колко дълъг е пътят към теб -
път без асфалт, дори без посока,
не е гора, не е и степ...
Просто пътят на мисъл дълбока.

 

 

Де да имаше пуста табела
или течение, по което да плувам.
Няма никой. Сама в безпредела!
Дори не зная към теб ли пътувам.

 

 

Не зная колко време ще скитам.
Не зная дори кога съм потеглила.
Да се откажа или да опитам?
Това е въпросът! Току-виж съм намерила

 

 

следи от твоите крачки...
Продължавам - гладна и жадна.
Няма да спра, няма да плача.
Продължавам... докато не припадна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Де да имаше пуста табела
    или течение, по което да плувам.
    Няма никой. Сама в безпредела!..."

    добре ти се отразява тази зеленоока любов!*
    Пиши (обичай)
    и не спирай!
  • Не спирай!Стихът ти е много силен!Поздрав от сърце!
  • НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!
  • Не спирай!
    Пътят, извървян през трудности и неволи, е по-сладък, когато стигнеш финалната права!
    Пети*!
  • продължавай... силно чувство...хубав стих.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...