Вятър спи на върха на лунен сърп, сънува мечтата си, обгърната в мъгла, протяга ръце, надига вой, вечно дирещ своята душа, обречен да скита в самота, поиска в себе си да приюти огъня, водата и твърдта.
Сам поел пътя към вечния простор, носещ на крилете си деня и нощта, майка и баща на своя неуморен дух, приел в душата си стихията на пролетта, примесил алхимично любовта и мъдростта, той се спря на ръба на есенния преход, огледа се около себе си и в този вечен миг прозря, бе достигнал Абсолюта, носещ се над пропастта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.