Пътят към вечния простор
Пътят към вечния простор
Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа,
обречен да скита в самота,
поиска в себе си да приюти
огъня, водата и твърдта.
Сам поел пътя към вечния простор,
носещ на крилете си деня и нощта,
майка и баща на своя неуморен дух,
приел в душата си стихията на пролетта,
примесил алхимично любовта и мъдростта,
той се спря на ръба на есенния преход,
огледа се около себе си и в този вечен миг прозря,
бе достигнал Абсолюта, носещ се над пропастта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аматерасу Всички права запазени
ЦЕЛУВКА ОТ МЕН
