Sep 25, 2007, 2:36 PM

Пътят към вечния простор 

  Poetry
696 0 3


Пътят към вечния простор


Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа,
обречен да скита в самота,
поиска в себе си да приюти
огъня, водата и твърдта.

Сам поел пътя към вечния простор,
носещ на крилете си деня и нощта,
майка и баща на своя неуморен дух,
приел в душата си стихията на пролетта,
примесил алхимично любовта и мъдростта,
той се спря на ръба на есенния преход,
огледа се около себе си и в този вечен миг прозря,
бе достигнал Абсолюта, носещ се над пропастта.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??