29.12.2023 г., 9:55

Пътят на човека

542 2 14

 

 

Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!

Липсата им е огромна празнота,
през която вее студ и лед,
и сърцето камък е в плътта,
и човекът няма как да е човек ...

Затова и Бог в тях ни зарича,
че напразно всеки е живял,
ако няма кой да го обича,
ако обич своя не е дал!

От доброто ражда се добро,
като цветя от семена засяти -
То е топлината на гнездо,
красотата на безброй карати.

И когато си обичал и следи
си оставил пълни с доброта,
забравата не ще те заличи,
защото ще си част от любовта.

Ще си винаги в надеждата за всеки,
във прегръдките на спомени любими,
щом си следвал Пътя на Човека,
то докато има хора, ще те има!

 

19.10.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Жени, то нещо такова е и идеята ми...
  • Мъдър стих, припомнящ важните в живота ни неща... особено в края на годината, когато равносметките са неизбежни. Поздрави, Георги.
  • Мерси, Ина.
    Доколкото относно матрицата, ще ти кажа, че партизанското име ми е... Нео 😊
  • Аз те чета, защото чат-пат си извън матрицата ..мисля си, че е трудно да се пише за доброто. Не е нещо, което може да се разглежда едностранно. Понякога имам чувството, че колко обич и добро ще дадеш или ще получиш е закодирано в нас, нещо, което не може да променим. Посланието ми харесва и че стихът носи лекота.
  • Мерси, Ничка, съгласен.
    Изборът... в началото... води до избраното в края - малко дървенофилософски да го кажа.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...