Пътят на душата
Малка бяла къща
се е сгушила в нощта!
Там, под стряхата зелена
тъне женската душа ранена.
Като пустинна роза е сама
и както синия воал на есента
докосва сухото листо на младостта!
Сбръчкано е нейното лице,
но е още силно тъжното сърце.
Белите коси, сплетени в живота,
падат безпощадно върху отпуснатата гръд!
Устните, увяхнали от старостта,
прошепват нещо тихо и безмълвно,
погълнато от бездънния мрак,
то остава там - във вечността,
покрито със горчивина!
Споменът за пролетта,
споменът за любовните писма,
споменът за нежните целувки,
изплуват, изплуват от света заспал.
И ръка сломена се протяга към небето,
към звездите, с белите крила дарени!
Всяка светлина е миг от вечността,
миг, който е отдавна изживян,
миг, погребан горе на небето.
Отгоре идва дъжд,
а отдолу прошка!
Душата, като нежно цвете,
се нуждае и от двете!
Но съдбата не дарява всичко,
оставя я да избере!
Мракът се разкъсва в светлина
и духът отлита, за да я достигне!
Ето, веч е много близо,
скоро, скоро ще я стигне!
Сълза проблясва и показва пътя!
Лицето старо разцъфтя в усмивка
и тялото полита!
Красотата на света
бе избрала вече своя път към края!!!!
28.04.2000г.
гр. София
се е сгушила в нощта!
Там, под стряхата зелена
тъне женската душа ранена.
Като пустинна роза е сама
и както синия воал на есента
докосва сухото листо на младостта!
Сбръчкано е нейното лице,
но е още силно тъжното сърце.
Белите коси, сплетени в живота,
падат безпощадно върху отпуснатата гръд!
Устните, увяхнали от старостта,
прошепват нещо тихо и безмълвно,
погълнато от бездънния мрак,
то остава там - във вечността,
покрито със горчивина!
Споменът за пролетта,
споменът за любовните писма,
споменът за нежните целувки,
изплуват, изплуват от света заспал.
И ръка сломена се протяга към небето,
към звездите, с белите крила дарени!
Всяка светлина е миг от вечността,
миг, който е отдавна изживян,
миг, погребан горе на небето.
Отгоре идва дъжд,
а отдолу прошка!
Душата, като нежно цвете,
се нуждае и от двете!
Но съдбата не дарява всичко,
оставя я да избере!
Мракът се разкъсва в светлина
и духът отлита, за да я достигне!
Ето, веч е много близо,
скоро, скоро ще я стигне!
Сълза проблясва и показва пътя!
Лицето старо разцъфтя в усмивка
и тялото полита!
Красотата на света
бе избрала вече своя път към края!!!!
28.04.2000г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеф Всички права запазени
