Пътят на душата

Nov 22, 2005, 12:19 AM

Poetry

1236 0 0

Малка бяла къща
се е сгушила в нощта!
Там, под стряхата зелена
тъне женската душа ранена.
Като пустинна роза е сама
и както синия воал на есента
докосва сухото листо на младостта!
Сбръчкано е нейното лице,
но е още силно тъжното сърце.
Белите коси, сплетени в живота,
падат безпощадно върху отпуснатата гръд!
Устните, увяхнали от старостта,
прошепват нещо тихо и безмълвно,
погълнато от бездънния мрак,
то остава там - във вечността,
покрито със горчивина!
Споменът за пролетта,
споменът за любовните писма,
споменът за нежните целувки,
изплуват, изплуват от света заспал.
И ръка сломена се протяга към небето,
към звездите, с белите крила дарени!
Всяка светлина е миг от вечността,
миг, който е отдавна изживян,
миг, погребан горе на небето.
Отгоре идва дъжд,
а отдолу прошка!
Душата, като нежно цвете,
се нуждае и от двете!
Но съдбата не дарява всичко,
оставя я да избере!
Мракът се разкъсва в светлина
и духът отлита, за да я достигне!
Ето, веч е много близо,
скоро, скоро ще я стигне!
Сълза проблясва и показва пътя!
Лицето старо разцъфтя в усмивка
и тялото полита!
Красотата на света
бе избрала вече своя път към края!!!!

28.04.2000г.
гр. София

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.