23.06.2009 г., 1:04

Пътят на любовта

1.3K 0 2

    Уморен и блуден син на таз земя си.
    Бродят тихо твоите стъпки.
    Търсиш светлина от мрака и тревожен е сънят ти.
    
    А отговорът там се крие,
    прогледни в тъмата - ще откриеш
    туй, що търсиш и дълбоко го таи душата!
    
    Упование намираш, но къде заблудата се крие?
    Сигурността на разума покрива
    туй, що сърцето крещи и назовава.
 
    Събуди се и тръгни!
    Съблечи си старите одежди!
    Нова риза надени - тръгвай с новата надежда!
   
    Нозете ще те водят,
    из трънаците ще бродиш,
    силата на любовта един ден ще те съпровожда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдростта е в оптимизма! Поздрави!
    Ваше Благородие
  • Страхотно!
    "...тръгвай с новата надежда!" - Само напред!
    Оптимистично! Това ми харесва много в твоите произведения!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...