Пътят на мравката
(На Черен Джак 12 с благодарност)
Корсетът на думите
преиначава смисъла
изкълчва замисъла
похищава
вятъра
умъртвява казаното.
Детето не умее да говори
(с думи)
очите му говорят
вместо тях.
Сблъсквай думите
грубо
да катастрофират
и дерайлират
сякаш
са влакове.
В тези катастрофи
мъртви оживяват.
Някъде мравка
самотна пълзи.
Не мисли
че поезия
пренася...
в лепкавата елегантна
стохастична линия
я оставя
за невиждащи
очи.
Невидяното двойно въздейства.
Натъкнеш ли се някой ден на него
слепец - проглеждаш.
Поезията пълзи
като тази мравка.
Не бърза към мравуняка.
Закъснява
за да пристигне навреме...
Но това навреме
никой не
знае.
Пропасти зеят под краката.
А ти вървиш - не ги забелязваш.
Затова не падаш.
Тялото си не виждаш.
На дъното им то лежи.
Отдавна разложено.
Но мравката от пропастта
цяла излиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени