Пътят на мравката
(На Черен Джак 12 с благодарност)
Корсетът на думите
преиначава смисъла
изкълчва замисъла
похищава
вятъра
умъртвява казаното.
Детето не умее да говори
(с думи)
очите му говорят
вместо тях.
Сблъсквай думите
грубо
да катастрофират
и дерайлират
сякаш
са влакове.
В тези катастрофи
мъртви оживяват.
Някъде мравка
самотна пълзи.
Не мисли
че поезия
пренася...
в лепкавата елегантна
стохастична линия
я оставя
за невиждащи
очи.
Невидяното двойно въздейства.
Натъкнеш ли се някой ден на него
слепец - проглеждаш.
Поезията пълзи
като тази мравка.
Не бърза към мравуняка.
Закъснява
за да пристигне навреме...
Но това навреме
никой не
знае.
Пропасти зеят под краката.
А ти вървиш - не ги забелязваш.
Затова не падаш.
Тялото си не виждаш.
На дъното им то лежи.
Отдавна разложено.
Но мравката от пропастта
цяла излиза.
© Младен Мисана All rights reserved.