Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това!
Толкова си близо до целта,
но се чувстваш обезкуражена и някак сама.
Не виждах светлина, бях се увила в одеяло топло,
надалеч от опасността.
Но дойде денят, който чаках ли, чаках,
а не знаех как ще преобърне всичко познато ми досега.
Сякаш хиляди пеперуди заиграха в мен
и аз станах една от тях.
Нощта ми се видя като най- слънчевия ден.
И в целият този хаос намерих красота.
За първи път разтворих крила.
Погледнах от високо света.
И разбрах, че си е заслужавала всяка сълза.