9.08.2022 г., 9:12

Пътят на пеперудата

1.2K 1 2

Бях малко яйце, неразбиращо света.

По- късно в гъсеница превърнах се,

уж пораснала, 

но още не узнала своето място на тази земя.

Успях да стана какавида- най- трудното бе това!

Толкова си близо до целта, 

но се чувстваш обезкуражена и някак сама.

Не виждах светлина, бях се увила в одеяло топло, 

надалеч от опасността.

Но дойде денят, който чаках ли, чаках, 

а не знаех как ще преобърне всичко познато ми досега.

 

Сякаш хиляди пеперуди заиграха в мен 

и аз станах една от тях.

Нощта ми се видя като най- слънчевия ден.

И в целият този хаос намерих красота.

За първи път разтворих крила.

Погледнах от високо света.

И разбрах, че си е заслужавала всяка сълза.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахаха, благодаря
  • Истинска поезия е, когато баничка говори за пеперуди Баничка с пеперуди!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...