3.10.2009 г., 12:52 ч.

Пъзел 

  Поезия » Философска
550 0 14

Разпаднала се бях...

сега отново се събирам.

И късчетата аз редя,

май фигури съзирам.

 

Да видим... образ и лица...

е, идва ми във много.

Аз бях си само "Аз"...

Сега и ти си тук, защо ли?

 

Ирония! Пореден фарс

и пъзелът се пообърка.

Не, няма нищо...забрави.

Животът ще го подреди.

............................................

... Той никога не бърка.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??