Пъзелен храм
И след теб оцелях. Под могилите, гърбаво-схлупени.
Даже свещ не запалих насред опустелия храм.
Десет мълнии раждаха злàто и ваеха купола
от взривени слънца. Насред билото, някъде там....
Не видях. Виждах минало само и котви завързани.
Не поисках причастие, нафор, ни свято миро.
По стените четях. И се търсех в оставени пъзели
от стотиците, молели милост с допряно челò.
Не заплаках. От сухите извори мъка не бликаше.
Не помолих за път - трудно беше да ходя сама.
Този храм, зографисан със минали сенки и ликове,
бе миражна дъга над прихлупен баир с мараня.
Беше манна - над мен се изсипа във точното време.
И под купол от мълнии златни секундно поспрях.
Не потърсих разплата, а само живот - и за мене.
В този пъзелен храм, нависокото... Там оживях.
29.08.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, Дечева, можеш го!!!
Взе да ми липсваш много! -
За първи път чета твое произведение и съм впечатен.Душата ми е наситена с въодушевлениеот прочетеното...
-
Твоята поезия винаги ме зашеметява!
Страхотно усещане ,не ...преживяване!! -
Винаги с удоволствие те чета! А това днес си беше направо експлозия!
-
"Не заплаках. От сухите извори мъка не бликаше.
Не помолих за път - трудно беше да ходя сама."
Молитвен пъзел!!! -
много добро, Даре!...добра техника, и невероятна образност!
-
Супер е! Наиътина ли има такова място под дъгата? Светни ме, ако може.
-
Красиво е!
Поздрав! -
Толкова е хубаво...
-
Истинската Поезия се преживява...
Благодаря! -
Eх, Даро, Даро... като нафора си ми ти!!! Великолепие!
-
Дар...
Мълчанието ти е избило
в този прекрасен поетичен вик!
Понякога в тишина...усещаме колко сме живи! -
"В този пъзелен храм, нависокото... Там оживях."
Там...нависокото си ти Дари!
!!! -
Днес, колкото пъти влизах, все тук си седях, надявам се най-накрая да се разпиша за прочела, поне!
Успях!
Тенкс за удоволствието!
И поздрав! -
Ако оставим настрана, че стихът е прекрасен, възхитен съм и от техническата страна на въпроса
Май не е много лесно с такъв голям брой стъпки да се получи толкова добра ритмичност и четивност.
Така де, браво! -
На кака гордостта!
Радвам се, че те виждам, Дечева. И че, за да те видя, гледам нагоре! -
Задъхан стих!!!
Дочаках те, ей!
Дарчик, прегръщам те, скъпа! -
страхотно е! и в момента е точно копие на живото ми и душевното ми състояние, адск ме разчувства
-
Чудесно! Ама мноо чудесно, направо като че ще го препрочитам някой и друг път.
Следващият път кат тръгнеш да се търсиш, удари една шайба, че те локализирам по ДжиПиЕсо (но не ме бъркай с ДжиПси Кингс). И добре, че оцеля, че ич ми се не щеше баш върху тебе да изпробвам патоанаТомичните си, хм, дар(4е_)би. -
Дарче, къде го това чудо?! Трябва ли човек да се оттегли за по-дълго, че да се върне така прероден? Зем.
-
!!!
,,Не потърсих разплата, а само живот - и за мене.''
Мълчалива прегръдка от мен! -
!!!
Аплодисменти за автора!!! -
Дечева, огромен кеф е, когато човек седне да почете, да попадне на Ваш стих!
Удоволствието ВИНАГИ е гарантирано и константно!
Гуш, кака!
AVE!
-
Липсваше ни Дари!
Изненадваш ни, с прекрасен стих!
Браво!!! -
В храм се мълчи...
!!! -
По стените четях. И се търсех в оставени пъзели
от стотиците, молели милост с допряно челó...
* * *
Аз те намерих в думите, в емоцията, която си пресъздала!
Поздрав за чудесното стихотворение, Дарче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
....и там, нависокото ти е мястото, Даре...ти си знаеш,ама ...и аз да ти го кажа ...висока си и нямаш стигане ...не те лаская - истина ти казвам... възхищавам ти се просто!!