Раче Осмокраче
Раче Осмокраче
по цял ден плаче.
Смеят му се във водата всички
рибки, попови лъжички.
И на сушата му се присмиват.
Чуди се рачето защо го осмиват.
Веднъж то срещна рибка мъничка,
тя отвори свойта устичка
и се изсмя на малкото раче.
То започна горчиво да плаче.
Баба Костенурка минаваше тъдява:
На нашето раче какво ли му става,
защо ли разплакано и тъжно е горкото,
да не би нещо да му е влязло в окото?
- Бабо Костенурке, ти много си живяла
и толкова неща чула и видяла,
кажи, защо присмиват ми се всички
жабки, рибки, попови лъжички?
Баба Костенурка рачето погледна,
усмихна се мило, до него приседна:
Недей да плачеш, малко юначе,
каза тя на тъжното раче.
- В природата царува ред.
Рибки златоперки плуват все напред,
а рачетата като теб назад все вървят.
Така е устроен нашият свят.
Че така е родено
рачето вече разбра.
И щастливо, и засмено
у дома се прибра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
