Радост
Ежедневна си много. Уморена от погледи.
И усмивката ти като облак виси…
Във кафето ти виждам утайка от огън.
Не ме виждаш сега… И къде ли си ти?
Имаш някой навярно. В сърцето накриво…
Аз отдавна не гледам вечерния филм.
Сериал сме за обич до сиво ленива.
Не поглеждаме - вън още падат звезди…
Ще вечеряме с овкусени проблеми.
Ти все чистиш, а аз пия бира нон стоп.
Ще си легнем в чаршафа от старото време...
Ще похъркам а, ти ще разлистиш лаптоп.
Утринта като птичка ще изчурулика…
Ще събудим отново заспалия ден.
Ще разходим две кучета – автомобили,
ще закусим със банички малки от тлен…
И на някой почивен завой ще запалим
на изгубени мигове мръсната газ...
Телефон ако звънне… със гласчето на ангел,
със родителска радост ще живеем на глас…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
