Радост
Ежедневна си много. Уморена от погледи.
И усмивката ти като облак виси…
Във кафето ти виждам утайка от огън.
Не ме виждаш сега… И къде ли си ти?
Имаш някой навярно. В сърцето накриво…
Аз отдавна не гледам вечерния филм.
Сериал сме за обич до сиво ленива.
Не поглеждаме - вън още падат звезди…
Ще вечеряме с овкусени проблеми.
Ти все чистиш, а аз пия бира нон стоп.
Ще си легнем в чаршафа от старото време...
Ще похъркам а, ти ще разлистиш лаптоп.
Утринта като птичка ще изчурулика…
Ще събудим отново заспалия ден.
Ще разходим две кучета – автомобили,
ще закусим със банички малки от тлен…
И на някой почивен завой ще запалим
на изгубени мигове мръсната газ...
Телефон ако звънне… със гласчето на ангел,
със родителска радост ще живеем на глас…
© Михаил Цветански All rights reserved.
