Радост
Ежедневна си много. Уморена от погледи.
И усмивката ти като облак виси…
Във кафето ти виждам утайка от огън.
Не ме виждаш сега… И къде ли си ти?
Имаш някой навярно. В сърцето накриво…
Аз отдавна не гледам вечерния филм.
Сериал сме за обич до сиво ленива.
Не поглеждаме - вън още падат звезди…
Ще вечеряме с овкусени проблеми.
Ти все чистиш, а аз пия бира нон стоп.
Ще си легнем в чаршафа от старото време...
Ще похъркам а, ти ще разлистиш лаптоп.
Утринта като птичка ще изчурулика…
Ще събудим отново заспалия ден.
Ще разходим две кучета – автомобили,
ще закусим със банички малки от тлен…
И на някой почивен завой ще запалим
на изгубени мигове мръсната газ...
Телефон ако звънне… със гласчето на ангел,
със родителска радост ще живеем на глас…
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Диана, Йордан, Анастасия, Доче, Радка! Вдъхновени бъдете!
-
Толкова прозаичено става след няколко години съвместен живот и сякаш никой няма рецепта за трайно щастие. Но всъщност то е във всичко, което имаме и особено в гласчето на ангел!
Хареса ми много!
Поздравявам те! -
И от мен едно ДА- прекрасно!
-
Познато... до болка. Поздравления,Мишо!
-
Малко тъжно и истинско! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
