Радостта

28.04.2011 г., 21:40 ч.

Поезия » Друга

584 0 1

Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...

Надежди уморени... колко умират,
недочакали нейната светла зора...
Колко залеза в едно сърце се побират,
докато дойде с изгрева тя...

Радостта бленувана... колко пътува
към ранимите наши крехки души...
В колко сънища човек я сънува,
докато свойто пристигане тя възвести...

D.Patton

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

esfir (Есфир Асфар)

2011-04-29T21:45:48+03:00

Радостта бленувана... колко пътува
към ранимите наши крехки души...