28.04.2011 г., 21:40

Радостта

Поезия » Друга

756 0 1

Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...

Надежди уморени... колко умират,
недочакали нейната светла зора...
Колко залеза в едно сърце се побират,
докато дойде с изгрева тя...

Радостта бленувана... колко пътува
към ранимите наши крехки души...
В колко сънища човек я сънува,
докато свойто пристигане тя възвести...

D.Patton

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

esfir (Есфир Асфар)

Радостта бленувана... колко пътува
към ранимите наши крехки души...

2011-04-29T21:45:48+03:00

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0