Радостта ми е втората къща
Аз съм усмихнат човек,
не очаквай от мене да плача...
Всяка болка си има и лек,
и най-високият праг се прекрачва!
Знам от мама, че всичко се случва -
животът е черно и бяло.
Всяко лошо на хубаво учи,
след раздяла сърцето е цяло.
Да, и слънцето често се скрива
зад завеса от облаци сиви,
но когато отново изгрява,
лъчите му блясват по-живи.
Това, че сега си отиваш,
не е краят, а ново начало!
Аз се раждам докато ме убиваш,
твоят нож ми е меко одеало.
Да заплача не ми е присъщо -
да се смея ме учеше мама...
Радостта ми е втората къща!
Аз за нея родена съм само...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
Пиша ти 6 и на това стихче
