Mar 13, 2008, 9:58 AM

Радостта ми е втората къща

Poetry » Other

1.2K 0 12

Аз съм усмихнат човек,
не очаквай от мене да плача...
Всяка болка си има и лек,
и най-високият праг се прекрачва!

Знам от мама, че всичко се случва -
животът е черно и бяло.
Всяко лошо на хубаво учи,
след раздяла сърцето е цяло.

Да, и слънцето често се скрива
зад завеса от облаци сиви,
но когато отново изгрява,
лъчите му блясват по-живи.

Това, че сега си отиваш,
не е краят, а ново начало!
Аз се раждам докато ме убиваш,
твоят нож ми е меко одеало.

Да заплача не ми е присъщо -
да се смея ме учеше мама...
Радостта ми е втората къща!
Аз за нея родена съм само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanesa_crazy (Ванеса)

Пожелавам ти винаги радостта да ти е втората къща!Ти го заслужаваш Пиша ти 6 и на това стихче

2008-03-14T23:51:53+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И да те топлят по пътя мамините думи, миличка, прекрасно написано е!!!

2008-03-14T23:48:33+02:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, миличка!
Мама винаги дава най добрите съвети!
Не забравяй да се усмихваш!
Поздравления!

2008-03-14T23:18:47+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

Отново прекрасно, миличка, браво много ме зарадва, поздравявам те.

2008-03-14T01:55:02+02:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Отново ме зарадва, Васи! Ей така обичам да мисля и много се радвам на такива хора, които мислят позитивно! Много хубаво стихче за пореден път!

"Всяка болка си има и лек,
и най-високият праг се прекрачва!"

2008-03-13T20:21:32+02:00