Раждането на Афродита

Mojsei & Aphrodite

Ти Гергана, ме уплаши

с искането да сме наши,

но пък обещаваш рая –

моя щяла си да си до края?!

С огъня любовен ще играем,

но какво и как ще знаем,

та пожарът да не гасне:

към интимност да ни тласне.

Ти припламваш и се гасиш-

може би така се гласиш,

но ще бъдем влюбени, нали:

как тогаз ще ни боли?

Дадено! Съгласен съм! Шегички?

Но това са най-сериозните игрички

и ако набързо гаснеш,

няма ти към мен да паснеш.

Огън общ в нас гори-

тъй ще бъде и дори

зарад теб ще страдам

без в мерзост да изпадам.

Зарежи ти този кръговрат,

в който глупавите мрат,

а мисли за връзката сериозно,

че представяш я куриозно!?

С редовете, що ти пиша

и перото, и душата ми въздиша,

за да те превърна в светица-

богоравна, чиста хубавица.

Затова в теб се взирам –

чистотата ти съзирам

и създавам естество

за сегашното ни общество.

Ти деня започваш с кафе-

моето перо ще разбере

твоята душа защо проплаква

с болка анонимна, но еднаква.

Плачеш, смееш се, подскачаш-

правиш опити да се закачаш,

а перото ми те пита:

искаш ли да бъдеш Афродита?

Казваш…можела си да притихваш,

искаш на Мойсей да се усмихваш

и с глава ми дружелюбно кимаш-

нещо искаш май да взимаш?

Най-сериозно нещо е шегата,

щом е с мярата на добрината

и разбира се, ще продължим

без да правим опити да се корим.

Но защо предлагаш тост,

сякаш че съм аз случаен гост

и говориш за е…ки откровено

без да чувстваш нещо притеснено.

Виждам, че си глупава и риташ,

но добре е, че ме питаш:

друго аз дали ще искам,

а пък теб добре да стискам.