Нощта излъчваше хармония,
звучеше звездна полифония
и сред финалните акорди,
Луната - суетливо-горда,
закри лицето си свенливо.
А долу, във морето диво,
препуснаха вълни игриви -
коне немирни, белогриви.
И сякаш минаха еони;
но ето Ра във златна броня
разкъшваше плещи в небето.
Денят се раждаше в морето!
© Ангел Филипов Всички права запазени