Нощта излъчваше хармония,
звучеше звездна полифония
и сред финалните акорди,
Луната - суетливо-горда,
закри лицето си свенливо.
А долу, във морето диво,
препуснаха вълни игриви -
коне немирни, белогриви.
И сякаш минаха еони;
но ето Ра във златна броня
разкъшваше плещи в небето.
Денят се раждаше в морето!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
