Раждането на деня
Всеки ден във залез се стопява.
Всяка нощ със слънцето си ляга.
Звезден хор отгоре ги възпява.
Месеца за кръщене се стяга.
Сутрин тихо в розови дантели
бременната нощ деня ни ражда.
Утрото със цветните пастели
всеки ден с целувки го огражда.
Слънцето отново се показва
рожбата си бащински да стопли.
"Добро утро!" на деня си казва...
Челото му със лъчите чопли.
Тръгва новият ни ден с дланта си,
писан с цифра в календарна дата.
Готви се смирено за смъртта си,
щом му свърши в залеза мандата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
