Jan 22, 2013, 7:36 PM

Раждането на деня 

  Poetry » Landscape
415 0 2

Всеки ден във залез се стопява.

Всяка нощ със слънцето си ляга.

Звезден хор отгоре ги възпява.

Месеца за кръщене се стяга.

 

Сутрин тихо в розови дантели

бременната нощ деня ни ражда.

Утрото със цветните пастели

всеки ден с целувки го огражда.

 

Слънцето отново се показва

рожбата си бащински да стопли.

"Добро утро!" на деня си казва...

Челото му със лъчите чопли.

 

Тръгва новият ни ден с дланта си,

писан с цифра в календарна дата.

Готви се смирено за смъртта си,

щом му свърши в залеза мандата.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??