Ракета
Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки,
аз огъня вечер ще паля,
хляб и вино ще нося по първи петли,
по залез в скута косите ще галиш.
Заедно с тебе ще бъдем ракета –
не ще има граници, ни хоризонт,
унесени смело ще литнем в небето,
животът започва с моя днешен поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Маркова Всички права запазени
