Ралица
Р А Л И Ц А
На всички Ралици,
които публикуват или
четат в "Откровения"
Като ръкойки в жътвената нива
един след друг редят се тихо дните,
а споменът за Ралица и Иво
изтръгва стон от паметник гранитен.
Край него не пулсира вечен огън,
но в моята душа е вечна клада.
И пак се питам: Аз дали ще мога
на Ралица съдбата да изстрадам!
На Иво обичта я запленила,
сияели - един за друг родени.
Безумец луд, обзет от тъмна сила,
ги гледал мрачно, с поглед на хиена.
Огърлица рубета и предложил,
но не продала обич, чест и сила.
Убиецът над Иво вдигнал ножа ...
С момчана рожба тя го преродила!
* * *
Легенда ли са Ралица и Иво?
Мълчат полето, слънцето, звездите.
А тяхната любов и днес е жива -
не са легенда, щом са ни в душите!
Послепис: Името Ралица е едно от най-любимите
в дългия списък на българските имена. Паметникът,
за който пиша в стиховете, е по-скоро в моята тиха фантазия.
Където и да видите скулптурна композиция
на майка с невръстно дете на ръце - това е Тя!
Силната българка, жертвоготовна в името на своето дете,
една светица, за която и православната църква може
да има своите силни послания поне на Цветница!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
