11.09.2024 г., 23:21

Рамо

540 3 3

За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив.
На лилипути!

 

През чумавото -
забавление,
разврат!
/тук-там някоя молитва/.
Един пиян,
танцуващ свят.
Не дай си Боже,
само да залитне!

 

Не дай си Боже!
Кой ще го подпре?
Ще има ли един или пък двама
луди, дето
без да разберем,
сред суматохата
отгледали са
рамо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...