11.09.2024 г., 23:21

Рамо

Поезия

534 3 3

За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив.
На лилипути!

През чумавото -
забавление,
разврат!
/тук-там някоя молитва/.
Един пиян,
танцуващ свят.
Не дай си Боже,
само да залитне!

Не дай си Боже!
Кой ще го подпре?
Ще има ли един или пък двама
луди, дето
без да разберем,
сред суматохата
отгледали са
рамо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Violet_86 (Виолета)

Много ми хареса!

2024-09-13T08:27:44+03:00
ДИС (Деа)

Истина, за съжаление...

2024-09-12T14:05:34+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хареса ми! Истина е казаното!

2024-09-12T06:43:01+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0