Рана съм без теб
774
0
0
Годините превърнаха се в дни.
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали,
които подминавахме. Уви!
Не успяхме с тебе да се справим.
От любов понякога боли!
Времето не стигна да си кажем
колко бяхме влюбени, нали?
Животът твърде бързо ни показа,
че лесно може да ни раздели.
Сега не зная накъде да тръгна,
и как да продължа сама напред.
Всяка нова обич аз отхвърлям.
Сърце си нямам, рана съм без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Станчева Всички права запазени
