Feb 19, 2019, 9:08 AM

Рана съм без теб 

  Poetry » Free verse
494 0 0

Годините превърнаха се в дни.
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали,
които подминавахме. Уви!
Не успяхме с тебе да се справим.
От любов понякога боли!
Времето не стигна да си кажем
колко бяхме влюбени, нали?
Животът твърде бързо ни показа, 
че лесно може да ни раздели.
Сега не зная накъде да тръгна,
и как да продължа сама напред.
Всяка нова обич аз отхвърлям.
Сърце си нямам, рана съм без теб.

© Антония Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??