Защо във мен е само този мрак?
Светулките в нощта къде да търся?
От сълзите за теб ли ослепях,
или и те, излъгани, си тръгнаха....
И само тази пуста самота –
поглъщаща, обсебваща, всемирна.
Където се обърна – само тя
и само ти - когато си отиваш...
© Стела Всички права запазени
Поздрав за прекрасния стих!