Ранена птица
Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря!
Какво е прошка...
Когато не мога да забравя
за онази ударна вълна от думи
която в бездната ме свлече...
Боли ме... а кръвта във вените пулсира
тупти сърцето и със всеки удар
то ми казва - ти си силна!
Понякога излиза извън ритам
за да ми напомни, че съм жива...
Не стъпвай по ръба! Опасно е...
Разстила звездна вечер
отминала история - разнищва я
със хиляди въпроси...
А отговорите парят в пазвата
на гаснещата вечер...
Ще мога ли? Да бъда силна...
след рухването на поредната
въздушна кула! За болката
в душата и за безсънните ми нощи!
За тишината в мен която ме изгаря.
Така ми се иска да изкрещя...
Стига вече...! Омръзна ми...
Да поемам вини без да съм виновна...
И всичко което преживях във мен гори
и ме изгаря и сега се разпадам
на хиляди атоми... Ще мога ли...?
Да си простя, че допуснах
мрака да ме сграбчи!
Припламва утрото с поредната надежда...!
За вярата в доброто и човека...
Ранена птица съм...
във най-светлия си полет!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ше оздравееш, Кате! Пак ще поемаш чужди вини и ще те боли, докато не вземеш повече да мислиш за себе си.,
-
Само обичта лекува "ранената птица".Но кой ще я даде?
-
До болка познато усещане. Но знаеш, че ще се справиш, нали? Винаги се изправяме... Силен стих, Кате! Прегръдки и от мен!
-
Ирина, радвам се да те видя на моята страница!
Благодаря ти за подкрепата и хубавия коментар!
Когато сам в тишината преосмисляш житейските уроци!
И в тях откриеш слънчев лъч и приятелска ръка
която те подкрепя! Тогава разкриват се пред теб
вълшебства нови , усмихваш се щастливо
и си казваш - живота е чудо, едно малко вълшебство
и тръгваш уверен по - прашните друми...
Тогава душата сияе - преливат се звездни вълшебства
и тука в тихата стая се ражда поредния стих! -
Тъжен стих,Катя,но без да ти натрапвам съвети,ще ти кажа от личен опит-бягството от хората,изолацията не лекува болката-тишината те насочва все и все към нея...И много работа,която ще отвлече мисълта ти в друга посока.....Лекува се,все пак!
-
Мария, благодаря ти за топлинката и добротата ти!
Благодаря ти за приятелската прегръдка и аз те прегръщам най - искрено!
По спиралата на времето тръгвам - да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят - да затръшна вратата не мога...
И все по - често чувам как душата ми плаче, отронена въздишка е
я шепите на вятъра...отронена сълза напира да се слее
с историята на времето и живата ни памет...!
Вглеждам се в себе си и кристално чиста сълза
се отрони, за живота и житейския път,
осеян с толкова много въпроси...Обичам този свят!
Ах, само как го обичам!Как кристално блести,
събран в тази моя сълза...Така калих се в битките с мрака
и в търсене на светлината гледам с поглед озарен...
Да търся правдата в живота и да се боря до последния си дъх!
Затова душата на поета е рани ма в нощта отронва бисерни сълзи,
през призмата на времето пречупва калейдоскопа на житейските уроци! -
Творбата ти пулсира от преживяната болка, Катя.В такъв момент, човек се нуждае от приятелска прегръдка.Моля те сърдечно, приеми я от мен! В такива тежки ситуации не е слабост да признаем болката си и помолим Бог да ни утеши.Най -искрено ти пожелавам Той да те изведе от това състояние. Бъди благословена скъпа ,Катя! Поздравявам те за дълбочината с която разкриваш сърцето си.
-
Младене, благодаря ти от сърце за подкрепата!
Умееш да четеш между редовете и да лирическата съм аз...
Силна съм и отново ще се изправя!Благодаря ти за хубавия коментар!
Тупти, тупти сърце и ме води
по - светли и широки друми...
И нека тази мъдрост в душата
затрепти с надежда, вяра и любов
във бъдните ми дни... -
Силно изстрадан и красиво поднесен стих. Финалът го резюмира до:
"Ранена птица съм...във най-светлия си полет!",
както разбира се и заглавието. Много интересно и впечатляващо наблюдение е:
"тупти сърцето и със всеки удар то ми казва - ти си силна!
Понякога излиза извън ритъм, за да ми напомни, че съм жива..."
Поздравявам те, Катя и пожелавам на Лирическата да преодолее всеки стрес от съприкосновението с една мрачна и поглъщаща реалност!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
силна съм!И аз те прегръщам!Благодаря ти!
По - светли пътеки вървя
и отварям сърцето си
за любовта...
Тя обгръща ме със златни лъчи
и докосва душата ми...
Отново всичко е кристално чисто
и блести от светлина - мир, любов
и съвършенство - докосват сетивата ми!
Гавраил , благодаря ти за прекрасния въпрос!
Васе, благодаря ти за хубавите думи и подкрепата!
Мили приятели , благодаря ви от сърце за топлината и подкрепата!