Ранена птица
Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря!
Какво е прошка...
Когато не мога да забравя
за онази ударна вълна от думи
която в бездната ме свлече...
Боли ме... а кръвта във вените пулсира
тупти сърцето и със всеки удар
то ми казва - ти си силна!
Понякога излиза извън ритам
за да ми напомни, че съм жива...
Не стъпвай по ръба! Опасно е...
Разстила звездна вечер
отминала история - разнищва я
със хиляди въпроси...
А отговорите парят в пазвата
на гаснещата вечер...
Ще мога ли? Да бъда силна...
след рухването на поредната
въздушна кула! За болката
в душата и за безсънните ми нощи!
За тишината в мен която ме изгаря.
Така ми се иска да изкрещя...
Стига вече...! Омръзна ми...
Да поемам вини без да съм виновна...
И всичко което преживях във мен гори
и ме изгаря и сега се разпадам
на хиляди атоми... Ще мога ли...?
Да си простя, че допуснах
мрака да ме сграбчи!
Припламва утрото с поредната надежда...!
За вярата в доброто и човека...
Ранена птица съм...
във най-светлия си полет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
