20.02.2009 г., 15:03 ч.

Ранената душа 

  Поезия » Друга
642 0 1

Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.

Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.

Но душата плаха не плаче за раненото краче.

Душата плаче и се пита:

"Защо посягат винаги на нея?

Защо раняват крехката душа?

Каква вина ли има тя?

Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"

Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,

не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:

"Кога отново ще бъда наранена?"

© Ваня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам къде си била в час по биология, но сърцата нямат крака.
    Сещам се само за един нецензурен виц, ама мястото му не е тук.

    Предполагам, че някой се е "маскирал", ако греша, толкова по-зле.
Предложения
: ??:??