Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.
Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.
Но душата плаха не плаче за раненото краче.
Душата плаче и се пита:
"Защо посягат винаги на нея?
Защо раняват крехката душа?
Каква вина ли има тя?
Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"
Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,
не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:
"Кога отново ще бъда наранена?"