Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.
Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.
Но душата плаха не плаче за раненото краче.
Душата плаче и се пита:
"Защо посягат винаги на нея?
Защо раняват крехката душа?
Каква вина ли има тя?
Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"
Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,
не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:
"Кога отново ще бъда наранена?"
© Ваня All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
