Ранената душа

Poetry » Other

1K 0 1

Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.

Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.

Но душата плаха не плаче за раненото краче.

Душата плаче и се пита:

"Защо посягат винаги на нея?

Защо раняват крехката душа?

Каква вина ли има тя?

Душата мила, едно-едничко иска тя - да бъде просто по-щастлива"

Една душа ранена, в ъгъла стаена стои,

не плаче вече, а мълчи, мълчи и пита:

"Кога отново ще бъда наранена?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kailaka (Елена)

Не знам къде си била в час по биология, но сърцата нямат крака.
Сещам се само за един нецензурен виц, ама мястото му не е тук.

Предполагам, че някой се е "маскирал", ако греша, толкова по-зле.

2009-02-20T20:29:20+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0