Ранени гълъби
Остарях -
с детството, забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
със първата любов - със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино.
Осиротях -
с приятелите, за гурбет настръхнали,
с поклоните,
с усмивките, насила сторени,
със вярата, която ми изтръгваха доволни,
но бездарни хора.
Оцелях -
с цената на компромиси
и незаслужена вина.
Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
Макар че скрито стене моята душа
с ранените си гълъби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
