Ранени гълъби

Poetry » Civic

892 0 9

Остарях -

с детството, забравено в далечното ми село,

с юношата, край света преминал,

със първата любов - със никого несподелена,

с изпитата чаша сватбено вино.

Осиротях -

с приятелите, за гурбет настръхнали,

с поклоните,

с усмивките, насила сторени,

със вярата, която ми изтръгваха доволни,

но бездарни хора.

Оцелях -

с цената на компромиси

и незаслужена вина.

Щастлив съм, че живея в този пъкъл.

Макар че скрито стене моята душа

с ранените си гълъби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

"Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
Макар че скрито стене моята душа
с ранените си гълъби..."

!!!

2011-09-05T07:13:03+03:00
ananel (Нелиса)

Щастливец!

2009-06-21T10:26:01+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Животът е това ,приятелю... И срещи и раздели,и болки и радости,падения и възходи...До край пази душата си...

2009-06-15T13:32:58+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Имаш и моите комплименти!!!

2009-06-15T09:12:07+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
Макар че скрито стене моята душа
с ранените си гълъби...

...Много е хубаво!!
Искам само да кажа ,че старостта е състояние на духа, не само на тялото..И лицемерието в ежедневието ни..трудно можем да избягаме от него..

2009-06-15T07:36:36+03:00