6.02.2015 г., 7:38 ч.

Рани 

  Поезия
287 0 1

Рани от обич.

Рани от злоба.

Ранени хора -

без война, улучени скитат.

Времето спряло на лунна пътека,

изчаква сърцето дъх да поеме.

Качило на стремето вятъра,

бурята чака отново слънцето

да изгрее . Нужно е време и пак

ще поеме. Нагоре.

Зараснала раната пак ще запее,

от нова обич съкрушена ще

разцъфне като майска роза. Красива.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Васе - рани, рани, много рани. Най-вече рани от хора - с вина, без вина, познати, непознати...А къде са усмивките, добрите думи и т.н.
    Поздравявам те за надеждата, която се ражда след бурите и оптимизма ти!
    Така трябва да бъде! Хубав ден!
Предложения
: ??:??