Рани от обич.
Рани от злоба.
Ранени хора -
без война, улучени скитат.
Времето спряло на лунна пътека,
изчаква сърцето дъх да поеме.
Качило на стремето вятъра,
бурята чака отново слънцето
да изгрее . Нужно е време и пак
ще поеме. Нагоре.
Зараснала раната пак ще запее,
от нова обич съкрушена ще
разцъфне като майска роза. Красива.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
